четвъртък, 1 април 2010 г.

Розата


За Райнер Мария Рилке се разказва следната история от първия му престой в Париж:
Всеки ден по обяд Рилке минавал заедно с млада французойка през един площад, където седяла просякиня и просела милостиня. Тя седяла винаги на едно и също място,
без да поглежда към никой дарител. Рилке никога не й давал нищо, докато неговата придружителка често слагала по някоя монета.
Един ден французойката попитала учудена Рилке, защо никога не дава нищо. Рилке отговорил: "Ние трябва да подаряваме на нейното сърце, а не на ръката й".
След няколко дни Рилке взел една разцъфнала роза, сложил я в протегната съсухрена ръка на просякинята и искал да отмине. Тогава се случило нещо неочаквано: просякинята погледнала нагоре, видяла дарителя, станала с усилие от земята, опипала ръката на непознатия мъж и я целунала. Тръгнала си с розата.
Нямало я цяла седмица. След осем дни тя отново седяла на обичайното място. Както винаги не отронвала нито дума. "Но от какво е живяла всичките тези дни, след като нищо не е получавала?" - попитала французойката.
Рилке отвърнал: "От розата..."

Светли празници и да не забравяме тези, които се нуждаят от нашата роза!

3 коментара:

  1. Светли празници и да не забравяме тези, които се нуждаят от нашата роза!
    :) :) :)

    ОтговорИзтриване
  2. Весли празници и от мен!И аз като домашен юнак,ще чакам да получа яйце и козунак!Уискито и другото от мене,и нека през цялото време,да бъдем малко по-добри!

    ОтговорИзтриване