неделя, 8 октомври 2017 г.

Ти, ангелът на любовта


Като слепци търсим
в един свят от самота
Като глухи чакаме 
напразно едно ехо
Като неми се молим
горещо за помощ

Обаче светът 
остава недокоснат

И накрая какво ни остава:
ти, ангелът на любовта.






неделя, 17 септември 2017 г.

Закинтос - завинаги в сърцето ми!


Ако искате да се припичате на безкрайни пясъчни плажове и да се къпете в прозрачно море, северна Гърция изобилства от такива. Но ако искате да видите спиращи дъха гледки, да се гмуркате в изумудреносини води, да плувате в бели пещери, сини пещери, дяволски пещери, да видите изчезващите костенурки карета карета, то Закинтос е вашата дестинация.
15-часовото пътуване с автобус си заслужаваше дори и само заради панорамната гледка отгоре на залива Навагио с останките от корабокруширалия кораб:
Тъй като не можете да останете по-дълго от 1-2 минути на площадката за снимане поради опшката от хора,, ако разполагате с време, може да се разходите вдясно по скалите и да си намерите кътче, откъдето на спокойствие да се насладите на панорамата по-дълго и с по-добър изглед:



На следващия ден атакувахме Навагио с пиратски круизен кораб:





По време на този круиз имахме още 2 спирки за гмуркане в тюркоазените води на Йонийско море. 



Наслаждавахме се на красиви пещери, самотни плажове врязани във високите скали и всякаккви причудливи скални образувания...













Скептична бях, че ще видим костенурки карета карета, но въпреки това се записахме за друг 4-часов круиз за търсене на костенурки. Заслужаваше си, защото наистина ги видяхме и пак плувахме във вълшебни места:



 На Закинтос не липсват и чудесни пясъчни плажове с море до колене и всякакви плажни развлечения.



Изглед от главния град Закинтос:


Закинтос
остава завинаги в сърцето ми.
До нови срещи, Занте!

неделя, 30 юли 2017 г.

Древният кладенец при с. Гърло

Преди 5 години публикувах пътепис за опита да намерим древния кладенец-обсерватория при село Гърло, близо до Брезник. Пак ще се ходи.Тогава не успяхме, липсваше всякаква маркировка и бяхме застигнати от буря, затова прекратихме търсенето. И ето, след 5 години, при втори опит успяхме. Макар и не лесно.




Има и по-хубави снимки в нета, вече има и много информация за този кладенец. Той стана известен и след едно предаване на Нешънъл Джиографик. Вече доста хора го посещават.Защо пиша този текст? Може би информацията ще бъде полезна на някого. Въпреки че доста хора го посещават е все така трудно да се намери кладенеца. Няма екопътека до него, видяхме само 2 самоделни табели от някой добър човек, че сме в правилна посока. Теренът е изключително труден заради буйната растителност, клони, лиани, тръни, коприви по "пътеката" . Ходете само с дълги панталони и ръкави и с туристически обувки. Една част през която се минава е това:
Друга част са треви и коприви до кръста.
Преписах си на лист описанието на пътя от Друми в думи, но според това описание, ние минахме по друг маршрут. Защо? В блога се описва, че след язовирната стена се минава по мостче. Мостчето се виждаше вляво но не видяхме никаква пътека да води след него, а само една стръмнина. Така че в края на язовирната стена прескочихме оградата вдясно и тръгнахме по утъпканата пътечка както миналия път. Може би и сега нямаше да намерим кладенеца, но както казах, вече имаше някакви утъпкани следи, преминава се през телената ограда, но язовира остава зад гърба ни, а не вдясно. Стига се до каптаж и оттам вече по пътечката около 5 минути нагоре. На връщане минахме по друг маршрут, заговорихме се с група хора, които след кладенеца тръгваха по пътеката направо да посетят "най-силно енергийното място в България":). Решихме да ги последваме. Това енергийно място така и не бе открито, но пътеката преминаваше в приятен коларски път
и връщането не бе толкова трудно. Коларският път има разклонения, така че щяхме да се загубим, ако не следвахме групата пред нас. Излязохме 100-тина метра преди древното гробище,покрай което се минава и на отиване.

Успех на бъдещите откриватели!